През август всичко е самонапуснато,
самоотдалечено, самовсичко.
И всичките поляни със къртичини
са просто стил на лятното изкуство –
Земята да изравя самосебе си
със силите на слепите животни,
и през съня на тези пори потни
да диша право в синьото поднебие
(дори куршум би чувствал отмалялост
в такава сплав от мараня и леност)...

Едно момченце, твърде сходно с мене,
между къртичините тътри тялото си –
главата му е непосилно ярка,
слънчасали са всичките му стави.
И само през гледеца му минават
безцветни кръгчета от капилярите
(да съзерцаваш кръвообращението си
е висша натурална философия) –
детето съзерцава апострофите
на всички относителни движения.
Телцата на кръвта му шепнат: „Май ще
те преминем, без да ни разминеш...”

Прежуря.
Кос кълве кора от диня
(естествено и грешката на Айнщайн).

2008