Културите общуват чрез войни,
епохите общуват чрез разпятия,
а двама с теб общуваме с понятия
(или с войната в наште слабини).
И затова ти казвам, че съм Аз,
че Варна е море, че Бог е Сила,
че следващите думи: мила, мила
са само мисли, станали на глас.

Пред слънцето ми всичко е листа –
зелена простота с назъбен крайчец –
и преносът на тази влага май че
е всичката премъдрост на света.
И страшният въпрос за мойта кръв
(със вкус за вълк или за кръвни братя).
Кръвта ми е последното понятие,
което мятам в мрака като стръв.
Културите си шепнат: „Елои,
лама савахтани!” и се разбират,
а в тези думи хората умират
като в любов, която се бои.

Очаквах нищо да не разбереш...
Поне ме целуни по двете устни –
те са полулуните на изкуството –
едната в разсип, другата – в пълнеж.

2008