Ей, нали помниш как смесвах гласа ти с ума си –
просто използвах енергията в междуметията ти,
за да пробивам различни отверстия в етера
и към зениците си да ги нагласям.
Тази тоналност, в която петлите ни будят,
или в която цветята се багрят и кръстят
(тъкан, разстилана между клавиши и пръсти),
беше начало на моята етерна лудост.
Чувствах, че всичко съвпада единствено в мене;
казвах си: отвор, зеница пред отвора – колко е
(както Луната със Слънцето при затъмнение).
После разбрах, че това е генезис на болката.
Чувствах се като пространство на куклена сцена:
цветни коприни с проврени ръце на актьори –
всичко, което живееше в мен и говореше,
всъщност бе техните пръсти с напрегнати вени.
После разбрах, че живея във междупръстие –
случвам се само там, където ми е отворено.
Но за това още никому не е говорено –
отворът в етера впрочем е отсъствие.

2007