влез светлина остани
плътно зад синия цвят
сънни съзвездни снаги
нишки с ритмичен живот
образът все пак е скок
тонове колкото с чист
всичко навътре е кръв
опната сякаш за кос
аз съм съзвездно скроен
кръв от Медуза Пегас
само че сляп съм роден
здрачните звездни черти
митове станал съм сляп
житната жертва смеха

с дни в моята ретина колко
свят има прозрачен и гол по
ти знаеш умът е кълбо за
от ретина вплетена в мозък
в слог който не толкоз извлича
стих скокът ума ми посича
връв алена лично от мене
мост между пространство и време
в мен всичко е твърде физично
Аз даже се любя митично
в ден който със слънце размазва
и мойто небе не разказва
хляб в който гладът е омесил
ха и красотата отвесна