чувствам във десния крак
в глезен в коляно във таз
– мога във всеки момент
– все пак в самотния миг
– аз съм постъпков човек
казвам й хайде ходи
а по-нагоре в бедра
– имаше име Исай
беше порасли треви
– помня издъхна със тих
– не с вълчезъби сърца
– чувствам и в левия крак
– казват че всеки пунктир
– точно под срамния таз
чувам в коляното глас
а от стъпалния трон
– ти си повикан човек
– аз съм морален пунктир

страх – търся пречупваща точка
– аз ставам за точка започвам
в мен да образувам самотност
– с вик трябва да скочи животът
– взех точката в мойто стъпало
– и – тя избуява в пищяли
– а помниш ли моя приятел
– май – беше той кости посети
и беше луна сърполика
стих – мисля с трион го протриха
– за всичко това как си спомни
– страх страх от отсечки бездомни
– бил от другомерност посечен
аз чувствам се ангел изречен
с власт който живота ми пипа
стон чувам протяжно да вика
– мек в трите пунктирани стави
скрил точно къде продължавам