ти си у мен Помежду
сума от две плюс едно
не отговаряш мълчиш
само че искам да знам
има ли мисъл и жест
има ли слънце с луна
има ли твърд и пети
има ли болка и плът

казват че някакъв стон
с фон от беззвучни лъчи
може би плуваш във плах
слепваш ги с леност и страст
слепваш ги с дързост и страх
аз съм това Помежду
много по-рядко вода
аз съм попаднал във плен

у всекиго явно те има
но имаш ли някакво име
виж повече няма да питам
там дето живееш и скиташ
през мека и тъжна сърдечност
на твоя часовник за вечност
и тропат ли в такт ръченица
път в който вървят мъченици

ом плътно изпълвал всемира
ти може би там се намираш
смях през галактичните устни
аз слепвам наука с изкуство
ах слепвам морал и поквара
ту лед ту отвлечена пара
да да Помеждуто е течност
в мен значи пленен съм човечно