Този циркус отдавна е вдлъбнат на Рила от мен –
казах ху-у и от гласната у се получи фуния.
В нея слизат води или хора се качват да пият.
Но си мисля, че циркусът с друга цел е построен.
Твърде много прилича на ларинкс и всеки турист
тук се чувства изпят или някак абстрактно изречен –
просто чувства се смес от лъчи и от полъх смолист,
както думата чувства се смисъл, с въздишка посечен.
Този циркус е толкова ярко постлан със цветя,
че не смея да стъпя, защото ще ахнат от болка –
и съгласната х колко багри ще смеси и колко
прави стръкчета ще се покръстят... Добре, ще седя
неподвижен. Но мисля, че циркусът има хастар,
изтъкан от треви. Щом го дръпна отвесно нагоре,
той ще стане на конус, над който звездите говорят,
а отсам тревни корени търсят подземния чар.
И допускам, че нощем далечният звезден живот
е възлязъл по корени, пуснати в нашето теме
от невидими дневни звезди, по невидимо време.
А пък циркусът просто е нашият смислен подход.

Из „Помежду”, 2007