ПРЕД КОНАКА В ТЪРНОВО
На Галя Герасимова

Мисля, че имаше няколко опита да ме подготвят за там:
първо се случи да мина през Търново,
после на няколко пъти се върнах.
Вече със сигурност знам:
липсват ми архитектурни представи, с които да мина отвъд –
сгради, където смъртта да обичам.

Искам да питам бай Кольо Фичев
колко е плътен духът,
тоест доколко конакът например е прост ръкотворен градеж,
образ на светската мощ на Корана,
храм за Велики народни събрания,
или е кацнал летеж,
с който сега ме нагласят на фокус със цел за проекция през
каменна изба,
тоналност от арки,
тънки колони със източен чар и
горница във фа-диез...

Майсторе, в твоите странни представи Раят е полутон,
с който човешката плът се повдига –
сякаш мома се затичва да стигне
и да обязди кон.
Явно си мислел, че всичко след тебе е терцов градеж – до, ми, сол.
Явно през горното фа си излязъл...
Майсторе, дай ми конака за фраза –
отвъд съм словесно гол.

Из „Помежду”, 2007